От принадлежност към идентичност (Политики на образа)

Откъде идва вцепенението на епохата ни пред нарцистичното огледало, наречено идентичност? В тази книга разграничавам два различни модуса на само-преживяване: принадлежност и идентичност. Преходът от първия към втория можем да определим като приватизиране на културния контекст, който започва да се третира като собственост и право, наместо като власт и задължение. Хипотезата ми е, че този преход е свързан с революцията вътре в самата сфера на репрезентациите, с отвоюването на все по-големи територии на фигуралното от дискурсивното, с все по-голямата визуализация на социалния свят за сметка на словото, опространствяване за сметка на времето. Културните парадокси на Балканите и по-специално в България интерпретирам като разминаване на дискурсивна принадлежност и фигурална идентичност, първата „преведена“, интериоризирана, втората само внесена и завинаги запазваща подривния елемент на чуждото.